Седмичен афиш / Кино

Лорд Бънди от София

Документален, за двама рок музиканти от миналия век – единият, роден в Ливърпул и станал легенда, а другият, от София, водил битка с тоталитарната система

България, 80`, 2013;
Режисьор: Иван Трайков; с Иван Милев-Вачо, Кирил Маричков, Петър Цанков, Любомир Канов, Константин Марков, Йордан Ганчев

реклама
реклама

Градски тип

Радослав Мирчев

Коя е отварата на галите, кога протестите не струват и колко е важно всички да пеят

 

МУЗИКАТА
Моята музика е
 българската. На нея хората се забавляват най-искрено и става най-големият купон.
Никога няма да ми омръзнат
 Ugly DucklingGentleman, The Prodigy, Fatboy Slim. 
Обикновено слушам
 в колата, само от оригинални дискове, купени оттук - от почти всички групи, които са идвали. 
Слушам също 
радио Хоризонт и Христо Ботев. Това е единственият начин да се информирам горе-долу какво се случва в държавата. А пък по Христо Ботев в неделя има готини приказки. Толкова са смешни, все едно си на театър. На дълъг път спокойно може да се забавляваш с тях. 
За оправяне на настроението 
бих си пуснал някое готино българско реге, което може да си пееш. Много е важно да може да си пееш.
Най-добрият лайв, на който съм бил, е 
Macka B на Big Big Summer Reggae в 4 км през 2008-а. Цял ден на работа в Асеновград, шофиране, къпане, един сникърс, един ред бул и айде... Аз обичах да ходя сам, защото няма с кого да се съобразяваш. И това е може би партито, на което най-много съм танцувал в последните пет години. Тогава раздаваха чорапи, брандирани с Big Big Summer Reggae. Още си ги нося.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 Дивото зове. Доста е краен. Може би видях малко и себе си в него. 
Любимият ми филм е 
Боен клуб. Когато излезе, съм бил на 10-12 и тогава не го гледах, обаче приятелите ми много говореха за него - аз почти винаги съм движил с по-големи от мен. Гледах го за първи път преди две години и... абе, просто е много добър. Идеята и всичко.
Когато ходя на кино, искам да си почина и да не трябва да вниквам много. Тип Умирай трудно - има забавна част да се посмееш, има ефекти да видиш... Aз се впечатлявам от такива грандиозни неща. (смее се)

ТЕАТЪРЪТ
Снощи бях на
 Дон Жуан в Народния. Случайно отидох, но доста ми хареса. Играха супердобре. Аз не знаех кой е Деян Донков - понеже не робувам на имена, нямам идоли - и даже питах кой е тоя актьор. Много добре беше. Накрая залата беше на крака, викаха, супер се изкефиха всички.
Ярък спомен ми е оставило 
Сън в лятна нощ. С майка ми и баба ми ходихме - смятайте, когато съм бил на 15. Сега не ходя много на театър. За последната година съм бил три пъти. 
Гледам да е нещо, което 
да не ме ангажира, да не трябва да го мисля - както с филмите и с всичко, което не е свързано с работа. Някой просто казва: „Айде на театър", и отиваме за билети - обикновено в Сатирата или в Народния.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени